Осигурително право

Правата на човека зависят от потребностите. Често новите потребности се превръщат в субективни права.
Конституцията на Република България гарантира индивидуалната автономия на всеки отделен човек, но някои социални права поставят индивида в подчинено положение. Оказва се, че осигуряването е задължително, допълнително, а освен това и доброволно допълнително.

Основните принципи на общественото осигуряване са заложени в Кодекса на труда. Конституцията защитава най-вече индивидуалните права на човека. В същото време Кодексът за социалното осигуряване вменява някои от тях като задължения. Така осигуровките вече са социални данъци. Но размерът на пенсията не зависи от доходите и вноските за минал период, а от тяхната събираемост в момента. 

Тъй като това право, в контекста на дългосрочния осигурителен риск, е конституционно установено и гарантирано, за целта е изграден специален фонд за сметка на държавата и този фонд е част от фонда за потребление, т.е. за материално обезпечаване.

Общото между осигурителните обществени отношения и застрахователните правоотношения е, че в резултат на тяхното прилагане дадено събитие може и да не настъпи. Но дори и да няма начин за осъществяването му, нормативните актове обхващат тези отношения и задължават субектите да плащат данъци, с тази разлика, че правната уредба на застраховането е част от гражданското и финансово право, а осигурителните отношения са част от трудовото право.

Осигуряващите се за втора пенсия в частни пенсионни фондове /УПФ/ ще трябва повторно лично да заявят желанието си, че искат да останат в капиталовата схема. В противен случай натрупаните средства по личната им партида до момента ще бъдат прехвърлени във фондa на НОИ.