четвъртък, 26 февруари 2015 г.

Свидетелство за протекция

Най-скъпо платеният труд е този, който генерира идеи, тъй като това е свързано с интуицията. Иначе прогресът би бил невъзможен. Идеята може да се роди в един миг, да се утвърди в следващите 24 часа, да се реализира в рамките на няколко месеца, а полученият резултат да бъде признат едва след време.
В момента човечеството се нуждае от нови ресурси. Затова се търсят възможности за откриването им. Когато работим върху някакъв проблем, ние поглъщаме цялата налична информация по темата и пристъпваме към решаването му след обстоен анализ. Докато не изчерпим всички всевъзможни хрумки, колкото и странни да са те, за да отсеем най-конструктивните от тях.
Цената на откритото решение е висока, защото графичният израз на откритието осигурява така необходимото обезпечение. Ябълката на раздора по-късно се оказва борбата за авторство, защото много често работата е екипна. Но винаги има един първооткривател, един Едисон и един Вестингауз...

понеделник, 23 февруари 2015 г.

Международна правоприемственост

По кратка дефиниция 'правоприемственост' означава прехвърляне на права и задължения. Това поражда конкретни практически последици и преразглеждане на определени въпроси. 
По силата на самия факт на правоприемственост възникват основания за прекратяване или изменение на договорни права и задължения. Например, смяната на едно правителство по неконституционен начин може да окаже влияние върху сключени договори и вече направени споразумения. Според международноправната доктрина обаче това влияние не е присъщо. 
При обединение на територии или откъсване на части от тях, правата и задълженията по международния договор продължават да съществуват и да са в сила. Международните задължения са непрехвърлими в случаите, когато в договора не е предвидено друго и той се отнася само за определена територия. Съществува още едно изключение и то е приложимо в случаите, когато условията на действие на договорите са несъвместими с целите на същите. 
При образуване на автономни единици международните договорни отношения се определят самостоятелно от самите тях. Задължения не се прехвърлят, а само територия. Тогава договорите на предшественика губят силата си в момента на прехвърлянето. Всички останали договори и съглашения остават валидни за тези, които се отделят от предшественика си и образуват напълно нови единици. 
При радикални изменения се анулират международните договори и споразумения, които противоречат на новия режим. 

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

À qui vendez-vous vos coquilles?

Историята помни своите герои. Отчита и факторите, определящи историческото развитие на избрани отрасли в дадена страна. 
Понеже не е ефективно всяка държава да заделя труд и капитал за развитието на всички отрасли, ако някоя от тях създаде приемлива технология, за останалите е безсмислено да извървят същия път до откриването. 
Историческите факти говорят, че след Освобождението България е задължена по силата на Берлинския договор от 1878 г. да провежда политика на свободна търговия. Вносът от Великобритания, Франция, Италия без такси и мита конкурира слаборазвитата българска индустрия и създава стимули за изграждане на едри предприятия. Българските индустриалци и търговци обаче започват борба срещу привилегиите на чуждестранните вносители. По силата на Берлинския договор, търговските договори, подписани между Турция и Великите сили остават валидни и за Княжество България. По този начин  се отнема възможността за налагане на транзитни мита. 
През 1890 г. изтичат сроковете на турските капитулационни договори и България придобива правото самостоятелно да сключва търговски договори, митнически спогодби и да провежда самостоятелна митническа политика. 
През 1895 г. влиза в сила приетият Закон за насърчаване на местната индустрия, който предоставя привилегии за безмитен внос на машини и суровини, както и освобождаване от преки данъци. България сключва двустранни договори с Австро-Унгария, Франция, Русия, Турция, Сърбия, Италия и провежда политика за високи вносни мита. 
През Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна война започват големи промени за страната. Съгласно Ньойския мирен договор от 1919 г. България се задължава да внася стоки от страните-производителки с ниски мита. 
Правителството на Стамболийски прави опит за въвеждане на аграрен протекционизъм и защита на земеделските стоки. Аграрната и данъчна реформа поставят държавен монопол върху износа на зърнени храни. 
Външната търговия през 1923-39 г. е силно протекционистична. Акцентът е върху двустранна търговия с Германия на клирингови начала / компенсационни сделки. 
1930 г. бележи началото на активна държавна намеса в стопанския живот - контрол върху ВТ и кредитите.
След 1944 г. се извършва стокообмен със страните-членки на Съвета за икономическа взаимопомощ. 

От 1989 г. България е в продължителен преход на търсене правилното направление за своето социално-икономическо развитие и външнотърговска ориентация.

Il n'est pas permis à tout le monde d'aller à Corinthe...

четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Търговски преговори

Експертите по търговски преговори ни учат, че ако открием нещо много съществено и внезапно го подхвърлим по време на разговор, ефектът е монументален. Това е доста сложна техника, която изисква приложение в подходящия момент, защото смайването няма как да се запланува предварително. Най-добре е да се случи след като човек вече е направил своя избор, т.е. преминал е ръба на решението.
Търговските преговори обикновено се провеждат чрез писмена кореспонденция или лични контакти. Първият вариант изисква експедитивен отговор, дори когато не е възможно той да бъде положителен. В този случай се формулира причината за отказа и се дава уверение за бъдещи делови контакти. Задължителните правила са точност и учтивост. 
Когато търговските преговори се провеждат чрез лични контакти, се получава бърза и лесна представа за качествата и  заинтересоваността на контрагента. Но при личен контакт сделките са по-трудни, защото изискват бързи решения, липсва време за обмисляне и консултации. 
Кондиционният метод за провеждане на търговски преговори е изграден от първостепенни и второстепенни въпроси. Обсъжданият проблем се разглежда от периферията към центъра. Важно е още от самото начало да се заеме активна позиция. По този начин страната, която води преговорите, има възможност да внедрява и от нея зависи кога ще приключат самите преговори.