![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEid_AbHUIKgERJ96Z0xiKyxigQGUg9_b_UJZgIqgllk9XEtiVbOn_zGNVvA6HTH7B0xNDp4g1sU2Otwcj4pgxBukdbOMYVlDJ0HqJy-9QWdalAiKUz5yhLJYUAuAYLZoiFZXz09MK1QNXo/s320/28613-HR_-_business.jpg)
Дори с оскъдни налични ресурси може да се постигне определена ефикасност, ако вземаме под внимание най-важните елементи на икономическата теория и прилагаме гъвкав мениджмънт.
Ние винаги търсим максимално удовлетворение от даден продукт, а сравнителното преимущество ни помага да определим кои ресурси са икономически най-подходящи, като паралелно с това оценяваме променящите се условия и бързо се адаптираме към тях.
При намаляване на възвращаемостта дадено променливо вложение се съотнася към постоянен фактор и променливите ресурси се добавят към постоянните дотогава, докато напълно се покрият добавените разходи от последната единица променлив ресурс.
С оглед съществуващите условия се избира икономически най-оправдания метод, отчитайки физическите характеристики на всеки един фактор и свързаните с него разходи. Това важи с пълна сила при въвеждане на нови технологии. Но е трудно да се определи какво точно да се изостави и какво да се възприеме.
Стойността на всеки нов избор се равнява на стойността на пренебрегнатата най-добра негова алтернатива. Всеки сам решава как да измерва алтернативната цена – в пари, в икономии на труд или по друг начин.
Очакваният принос от дадена дейност най-общо трябва да надхвърля алтернативната цена на използваните методи - това определя икономическият избор. Например, ако две дейности се намират в конкурентни отношения, добиват различен относителен дял. Но, ако те са взаимно допълващи се, увеличението, което се наблюдава при едната, е характерно и за другата.