понеделник, 19 ноември 2018 г.

Регламентите като съвкупност от регулиращи норми и постановки

Регламентите представляват процедурни правила, чрез които се регулира организацията на работа, провеждането на сесии в международни конференции и изготвянето на методики, прилагащи се при утвърждаване на важни решения по тях. Обсъждането и изготвянето на тези регламенти се осъществява от подготвителния екип на конференцията или от спомагателния такъв на самата организация. Процедурните правила съдържат постановки за начина на свикване и място на провеждането на сесии за различните представителства, определят правата на наблюдателите, както и статута на поканените организации.

Създават се специални спомагателни екипи, отговарящи за документацията, административните и финансови въпроси по време на официалните работни срещи. Тези екипи решават по какъв начин да се проведат планираните заседания, в какъв ред да се разглеждат различните въпроси и дали да се приемат предложения и поправки. За всяко решение определящо е квалифицираното мнозинство. Но решения могат да се приемат с акламация или консенсус. Възникналите разногласия се отнасят до членовете на международната организация, в случай че участниците в конференцията не могат да ги решат сами. 

Международното търговско право, международното валутно-финансово право, правото на научно-техническо сътрудничество, както и правото за преобразуване на съществуващите икономически отношения, с цел създаване на нов международен ред, регулират сложните процеси, водещи до образуване на отделни правни общности от типа на Европейския или Евразийски съюз.

петък, 9 ноември 2018 г.

Сътрудничеството - общ принцип в международното право

В Устава на ООН е закрепен принципът за сътрудничество относно международни решения от икономически, социален, културен и хуманитарен характер. Международноправната теория за придобити права остава в сила дори след смяна на териториалния суверен. Тази адекватна и своевременна компенсация лежи в основата на общопризнатия принцип в международното право. Конвенцията за привилегиите и имунитетите предвижда различни споразумения в практиката на представителствата.

Допълнителни специални привилегии се предоставят на двустранна основа. Специалните права имат действие на определена територия, където са разположени структурите на съответните организации. Режимът на преференциите може да бъде различен в зависимост от развитите отношения на двете страни. При формиране на нови договорни норми определено влияние оказват и прецедентите.

Сътрудничество може да се осъществява в различни сфери и под различни форми. То може да бъде признато де факто и де юре. Липсва общоприета форма за признаване де факто. При признаване де юре то е пълно и окончателно.

петък, 2 ноември 2018 г.

Еволюционно стопанство

Стопанство, чийто съвкупен нетен продукт се консумира, не осъществява растеж. Моделът е статичен и при него реинвестициите не носят никакви подобрения. Паричният и стоковият кръгооборот в едно затворено стационарно стопанство без държавна намеса има брутни инвестиции, амортизации или реинвестиции, доходи от несамостоятелно работещи, доходи от предприемачи (доход от собственост) и консумация. Това обаче е нереалистичен теоретичен модел.

Еволюционното (развиващо се) стопанство притежава положителни нетни инвестиции. При него брутните инвестиции надхвърлят разходите на амортизациите и частните домакинства спестяват повече. Тъй като националният доход се създава в предприятията, неговият резултат се формира от сметката на загубите и печалбите. Формираната стойност се получава от разликата между продажбите и запасните инвестиции, а също така и от амортизациите и покупката на материали и услуги от други предприятия. Доходът на производствените фактори представлява сума от разходите за консумация и нетните инвестиции. Ако се отдели консумацията от националния доход, остават спестяванията. Оттук се извежда и уравнението на Кейнс, че те са равни на инвестициите. Националният доход не само се разпределя, но той се включва отново в стопанския кръгооборот.

Моделът на затвореното еволюционно стопанство с държавна намеса въвежда нов елемент в него. От стопанството се отнемат парични средства под формата на данъци и такси, а се получават във вид на субсидии и дотации. Ако държавата повиши индиректните данъци по време, когато изплаща субсидии, то доходът на човешките производствени фактори в предприятията ще е равен на печалбата от оборота (вкл. запасни инвестиции), след като от нея се извадят предварителните дейности, амортизациите, индиректните данъци и субсидиите. В крайна сметка нетният обществен продукт винаги е по-голям от националния доход, който се получава като от брутния вътрешен продукт (БВП) се приспаднат реинвестициите. БВП не е точен критерий за благосъстояние, тъй като може да бъде завишен (не вкл. социалните разходи) или занижен (продукти и услуги, които не се появяват на пазара). Независимо от това той е възприет като интернационален критерий за благосъстоянието на нациите.