вторник, 29 декември 2020 г.

Необозрима дистанция*

Не е време за преглед, нито за упражняване на мисъл. Усилията, които полагаме, за да оценим нещо положително, е своеобразен опит да се разбере алегоричния двойник, който не може да сподели нищо за себе си, понеже не говори езика на времето. Вместо това този двойник може да преживее истинско обезличаване заради дистанцията. 

И вече като един не-натрапник в очите на другите щрихира вътрешната си прогноза, удължаваща тревогата според преживяното през отворения прозорец. Това е като да гледаш минаващия човек по улицата, стъпващ всеки ден в една и съща кална локва, или като пълно затваряне без времеви период, в който ситуацията престава да носи предимства. Денят, който се повтаря постоянно, конвоиращ метода на опитите и грешките, ни кара да прозрем с колко време за губене всъщност разполагаме. 

В свят, в който животът започва по един и същ начин, появата на подходяща ниша на времето изисква адекватно съвпадение за промяна. За да можем да се разпознаем между другите. За да изчезне плашещото в разговорите. За да тръгне времето отново. 


----------------------------
*Когато линиите се сближават, това означава, че промяната на цените се забавя и настъпва консолидация.