Интенцията е иманентна, но аналитичният подход изисква правилен подбор на алтернативите и етични решения. Моделите, определящи основните принципи, комбинират различни аспекти на намеренията. Всяка дилема води до анализ и размисъл. Едно дете не оценява тънкостите на шаха и най-вероятно играе за още един бонбон. Финансовите специалисти, които не разбират етиката, действат по същия начин. Ако излезете от стаята, няма да забележите какво се случва зад гърба ви...
Фактът да-се-задоволят-очакванията често налага зависимост и постоянен контрол за осигуряване на положителни емисии и изгодни съвети за инвестиране.
Механизмът да се изприда злато от слама, както и други схеми за бързо забогатяване, са лесно забележими от тренираните одитори. Обикновено инвестиционните банкери и финансови анализатори не могат правилно да посъветват своите клиенти кога и къде да инвестират, защото резултатите на техните проучвания се базират на финансовите отчети на компаниите, които до известна степен са манипулирани. Най-често това се забелязва при отчитане на условни продажби и резерви за преструктуриране. Условната продажба остава като вземане от клиенти, а не се превръща в пари и по този начин паричният поток изостава от отчетената печалба, което не може да се получи при една реална продажба. Лесно се открива на пръв поглед при сравнение между Отчета за приходи и разходи и Баланса. Ако се разделят вземанията от клиенти на общата сума на продажбите, ще получим отношението на вземанията спрямо продажбите и тази нарастваща тенденция е сигнал за подозрителни промени в отчетността. Паричните потоци от основната дейност не трябва да показват сума, която е по-малка от печалбата в Отчета за приходи и разходи.
Създаването / заделянето на резерви в Баланса е предупреждение за възможно завишаване на печалбите в бъдещ период при обратно вливане на освободените резерви, което на практика не създава паричен поток.
По този начин елегантно се постига по-добър баланс, по-високи цени на акциите, по-ценни опции за тях, по-големи премии...
Друг аспект от счетоводството разглежда отчитането на лизинговите договори - приходите от физически активи се признават в началото на срока при лизинг с продажба, а приходите от техническо обслужване на оборудването и финансовите приходи от действащите заеми към лизингополучателите - в течение на срока на лизинга. Изместването на приходите от потока "техническо обслужване" и финансовите приходи към потока "физически активи" нарушава счетоводните принципи с цел да се признаят всички разходи в началото на лизинговия срок. Когато се местят приходи от техническото обслужване към приходите от физически активи, обосновката е "възвръщаемост на собствения капитал", а когато се местят финансовите приходи - "нормализиране на маржа".
Манипулации в отчетения доход са възможни също при изчисляване на нормата за дисконтиране и остатъчната стойност на отдадените активи, както и преминаването от лизинги с продажба към оперативни лизинги. Всичко това се прави, за да изглежда паричният поток по-добър и да могат приходите да се признаят в текущия период. Това ускоряване на признаването на приходи се среща при факторинга - дадена компания поема отговорност да събира вземанията на друга. Когато компания предостави вземанията си на фактор, това означава, че тя ускорява продажбите си, т.нар. секюритизиране. Но може да се провери дали в действителност е така, ако се проследи съотношението между вземанията от клиенти спрямо продажбите чрез показателите за приходи и среден срок за събиране на вземанията.
Фокусите могат да продължат брутално искрено чрез ръчни поправки. Жонглира се с неразпределената печалба. Записванията, които се правят чрез сметката за печалби и загуби, се отнасят директно към неразпределената печалба с цел да се спести завеждането на сумата в регистрите. Такова необосновано записване никога не се подкрепя с документ или със счетоводно обяснение, но лесно може да се открие, ако се обърне внимание, че е направено след приключване на регистрите.
Някои компании имат стандартна практика да начисляват резерви за върнати продукти. Това често води до неправилна оценка на приходите и ако някой, без да иска, изтрие последната нула и отчете по-малко наличности... намаляването на резервите за върнати продукти ще увеличи приходите, но при достатъчно големи резерви няма да е толкова забележимо. Завишаването на приходи по този начин води до вземания, но не под формата на парични средства.
Чародейството с бизнес комбинации в корпоративния фолклор е още един начин за набиране на средства чрез емитиране на акции, а също и заплащане на последващи придобивания с тях. За компания, която се ръководи единствено от желанието си за множество придобивания, не съществува стратегически план. Тя се крепи на счетоводна магия. При едно придобиване компанията-майка може да манипулира отчетите си в няколко периода. Например, положителната репутация е способност да се получават бъдещи печалби. Абсурдна ситуация е за компания, трупаща огромни загуби, да има в баланса си положителна репутация, когато налице е ясно изразена тенденция да печели по-малко от нормалното.
Повечето проблеми с паричните потоци идват от дълговете на придобитите компании. Не случайно се използват резерви при нарастващи загуби и намаляващи приходи. Привидно впечатление за финансова стабилност се постига и когато направените разходи не се отчитат като такива, а като пари, изразходвани за активи, т.е. капиталови активи. Така те присъстват в Баланса като активи, а не се отразяват като разходи в Отчета за приходи и разходи. Могат да се плащат големи суми за положителна репутация чрез завишаване на резервите и подценяване на активите. В някой удобен бъдещ период тези резерви вече няма да са необходими и при връщането им в действителност ще се завишат печалбите. Средствата, похарчени за текущи разходи, а отчетени като средства, изразходвани за придобиване на капиталови активи, запазват стойността си в следващите периоди. Капиталовите разходи преобразуват един актив в друг. На практика постигнатата по този начин рентабилност чрез капитализиране на разходи е в нарушение на общоприетите счетоводни принципи.
Възможни вратички се откриват със задбалансовите предприятия или т.нар. предприятия със специално предназначение, създадени, за да извършват специфични бизнес операции. Това са съдружия, тръстове, корпорации, образувани отделно от дадена компания, която има дял от печалбите им на база отчитане по капиталовия метод. Активите и пасивите на предприятието са "задбалансови". Често те са временни и финансовите операции, извършвани с тях, се маскират като продажби, докато в действителност представляват заем. По този начин се завишава паричният поток във финансовите отчети и се занижава дълга.
Извършвани операции между свързани лица: тези предприятия са част от дадена компания и в крайна сметка излиза, че по същество тя прави сделки със себе си (да измества губещите си активи, например). Такова изключително сложно структурирано финансиране се използва за избягване на признаване на загуби от лоши инвестиции.
Едно новообразувано задбалансово предприятие може веднага да вземе заем, ако основната компания гарантира изплащането му, но това означава, че тя използва неконсолидираното си предприятие, за да прикрива дълг, който се държи извън баланса на компанията. Спонсорите на такива дружества често инвестират в агресивни портфейли, използвайки деривативни инструменти.
Алхимията в счетоводството позволява манипулиране и на кръгови сделки, чиито транзакции са свързани с предварително уговорени операции. Това създава впечатление за висока бизнес активност - активите обикалят в "кръг" до компанията-получател и обратно до компанията-доставчик. Някъде по пътя се завишават продажбите и нематериалните активи.
Аномалиите в законите и счетоводните правила позволяват много творческа интерпретация. Критично важните счетоводни политики и практики, алтернативните начини за счетоводно третиране и новите стандарти позволяват използването на модели, съответстващи на основните принципи на модерните финанси.