петък, 2 ноември 2018 г.

Еволюционно стопанство

Стопанство, чийто съвкупен нетен продукт се консумира, не осъществява растеж. Моделът е статичен и при него реинвестициите не носят никакви подобрения. Паричният и стоковият кръгооборот в едно затворено стационарно стопанство без държавна намеса има брутни инвестиции, амортизации или реинвестиции, доходи от несамостоятелно работещи, доходи от предприемачи (доход от собственост) и консумация. Това обаче е нереалистичен теоретичен модел.

Еволюционното (развиващо се) стопанство притежава положителни нетни инвестиции. При него брутните инвестиции надхвърлят разходите на амортизациите и частните домакинства спестяват повече. Тъй като националният доход се създава в предприятията, неговият резултат се формира от сметката на загубите и печалбите. Формираната стойност се получава от разликата между продажбите и запасните инвестиции, а също така и от амортизациите и покупката на материали и услуги от други предприятия. Доходът на производствените фактори представлява сума от разходите за консумация и нетните инвестиции. Ако се отдели консумацията от националния доход, остават спестяванията. Оттук се извежда и уравнението на Кейнс, че те са равни на инвестициите. Националният доход не само се разпределя, но той се включва отново в стопанския кръгооборот.

Моделът на затвореното еволюционно стопанство с държавна намеса въвежда нов елемент в него. От стопанството се отнемат парични средства под формата на данъци и такси, а се получават във вид на субсидии и дотации. Ако държавата повиши индиректните данъци по време, когато изплаща субсидии, то доходът на човешките производствени фактори в предприятията ще е равен на печалбата от оборота (вкл. запасни инвестиции), след като от нея се извадят предварителните дейности, амортизациите, индиректните данъци и субсидиите. В крайна сметка нетният обществен продукт винаги е по-голям от националния доход, който се получава като от брутния вътрешен продукт (БВП) се приспаднат реинвестициите. БВП не е точен критерий за благосъстояние, тъй като може да бъде завишен (не вкл. социалните разходи) или занижен (продукти и услуги, които не се появяват на пазара). Независимо от това той е възприет като интернационален критерий за благосъстоянието на нациите.