При документирането на сделките с чуждестранна валута се използват специфични документи за приходи и разходи в брой - приходен касов ордер за валута, разходен касов ордер за валута, авансов отчет за валута. Продажби на стоки и услуги на чуждестранни лица се документират с INVOICE.
Фирми, прилагащи едностранно счетоводно записване, използват Книга за отчитане на паричните средства във валута и Книга за отчитане на разчетите във валута.
При придобиване на валута закупената валута се оценява по курс продава на съответната банка. Получената валута по извършени продажби на стоки и услуги постъпва по разплащателната сметка във валута (по централния курс на БНБ). Продадената валута съответно се оценява по валутния курс на продажбата.
Когато се заплащат стоки и услуги във валута и разплащането по сделката се извършва на различни дати, възникват курсови разлики, които се отчитат по левовата равностойност на валутата. Разликата представлява приход или разход от валутни операции. При отчитане на парични позиции към датата на финансовия отчет се взема предвид заключителния курс - оценяват се по централния курс за датата, към която е съставен.
При вземания или задължения в чуждестранна валута курсовите разлики се признават като се отчитат през всеки от междинните отчети до периода на приключването на сделките и биват оценявани по заключителен курс. Изключенията се отчитат като резерв от преоценка до момента, в който фирмата се освободи от инвестицията и след това се признават като текущи финансови приходи или разходи.
Сделките, извършени в чужбина, се превеждат в отчетната единица на отчитащата се фирма по централния курс на БНБ към датата на сделката. Финансовите отчети се преобразуват последователно като паричните и непарични активи се оценяват по заключителен курс, приходните и разходните позиции - по валутните курсове към датите на сделките, а получените курсови разлики - като резерви от преоценки до момента на продажбата на нетната инвестиция.