Особена юрисдикция

Централната банка e единствен емисионен институт и има изключителни права да регулира и контролира дейността на останалите банки в страната. Доколкото е независима от изпълнителната и законодателната власт, централната банка се отчита пред Народното събрание. Извън формалната си структура обаче нейният авторитет се крепи на личността на гуверньора и ефективното управление. 

Централната банка реализира целите на националната парична и кредитна политика, обслужва държавния бюджет и поема ангажимент относно управлението на златните и валутни резерви на страната. Понякога нейната  парично-кредитна политика опонира на правителствената програма, в чието изготвяне активно участва в качеството си на главен консултант на правителството.

Централната банка има изключителното правомощие да обяви несъстоятелност или ликвидация на търговска банка въз основа на решение, което съдът постановява. Несъстоятелността може да се обжалва, ликвидацията - не. Но съществува възможност ликвидаторите да заявят решение за продължаване на дейността, когато са изпълнени всички условия и се направи вписване в търговския регистър.

Тъй като една от основните дейности на банките е предоставянето на парични заеми, те могат взаимно да се кредитират, а също така и да се сдружават с чуждестранни юридически или физически лица за извършване на съвместна дейност.  

Оценка на финансови инструменти

Финансовите инструменти (ценни книжа, деривативи, капиталови инструменти) се оценяват по справедлива стойност или по цена на придобиване. 

Справедливата стойност може да се определи от ценовата котировка на един активен пазар, т. е. търси се цена от спреда "купува-продава". Разходите по сделката не се включват в тази стойност. Разрешено е да се ползва цена "купува" за позиции от активи и цена "продава" по отношение на пасивите. 

При липса на активен пазар се прилагат техники за оценяване на база пазарен подход, приходен подход и подход на разходите. Избира се фактор, с който участниците на пазара се съобразяват - контролна премия или отбив от цената, например. Най-често се използва приходният подход, следван от пазарния. 

Когато справедливата стойност не може да бъде определена, финансовите инструменти се отчитат по цена на придобиване. 

Всичко това подлежи на оповестяване за всяка една категория финансови активи или пасиви, както следва:

1) котирани цени на активен пазар

2) различни входящи данни

3) ненаблюдаеми входящи данни

В първия случай приемаме за справедлива стойност котираните цени на акции на Българската фондова борса. На второ ниво справедливата стойност се определя от лицензиран оценител, който ползва лихвени проценти и криви на доходност. Ненаблюдаеми входящи данни ползва лицензиран оценител на трето ниво, който определя справедливата стойност на база прогнозни парични потоци. 

Разлика в правото

В зависимост от това дали една доставка е облагаема или не, един вариант дава право на данъчен кредит, а друг не предвижда такъв. Винаги е по-предпочтително да се ползва правото на данъчен кредит, дори при специално облагаемите доставки, за които е предвидена нулева ставка на данъка. 

Това важи с пълна сила за доставките, пряко свързани с международен транспорт. Превозните документи се оформят като част от единен международен превоз. В противен случай той се третира като вътрешен превоз и подлежи на облагане на общо основание. 

Подобни възмездни услуги (срещу насрещна престация) попадат под същия режим, ако са спазени всички условия за това, услугите са общодостъпни и е налице лицензиран оператор. 

В интерес на бизнеса е да се разширяват доставките, облагаеми с нулева ставка, защото предоставените по такъв път облекчения могат да намалят размера на загубата.

Този пример може да бъде илюстриран с холограма. Холограмата представлява изображение, което е направено по един твърде специален начин. Ако носителят се разбие, то всяко от парчетата съдържа целия образ, а не само част от него. Тъй като Вселената е холограмна, нейният ефект се пренася и в реалния живот. Всяко едно действие, синхронизирано по този метод ще води до успех. 

Формиране на доход

Доходите се договарят под формата на заплата, доход от капитал (лихва) и доход от земя (рента). Заплатата е доход за положен труд. Лихвата е възнаграждение за предоставен капитал. Поземлените доходи се изразяват в продажна цена, аренда/право на ползване. Различаваме абсолютна (съгласно съотносителния пределен добив) и диференциална (допълнителна) поземлена рента. Диференциалната поземлена рента може да бъде рента за качество, рента за местоположение и рента за интензивност.

Предприемаческият доход включва заплатата на предприемача, лихви по капитала му, рискови премии и предприемаческа печалба. Заплатата е изчисленото възнаграждение за обичайния труд. Лихвите по капитала са суми, получавани от инвестирания капитал. Рисковите премии възнаграждават смелостта на предприемача да оперира с финансови средства.  Предприемаческата печалба е евентуалният остатък. Той може да бъде установен едва в края на отчетния период.

Паричен пазар

Пазарът на малките заеми е най-рисковият. Стандартният срок на ползване варира до 1 година. Този вид заем е предназначен за хора, които не са успели да получат кредит от банка поради ниския си доход. 

По-високата процентна ставка се обуславя от факта, че съществува висок риск за кредитора, тъй като предоставеният заем не предполага обезпечение или поръчител.

Въпреки че пазарът показва висок темп на растеж, делът на просрочените кредити е висок. Задлъжнялостта по тях свидетелства за скоро насищане на дадения сегмент.

Задачата на междубанковия сектор е да изравнява възникващите излишъци и дефицита вследствие краткосрочните приходи и разходи. 

При повишаване на лихвения процент търсенето на кредити намалява, защото те косвено се оскъпяват. Предлагането на кредити намалява, когато домакинствата очакват повишаване на доходите си. Консумативните кредити повишават жизненото равнище на потребителите и служат за преодоляване на краткосрочни пропуски. 

Често под повърхността се крие истинският въпрос за смисъла от кредитирането. Предоставянето на пари означава безусловен отказ от ликвидност. Но тя следва да се заплати. А цената на безусловния отказ е лихвата.

Отчитане на разходи с характер на възнаграждение

При отчитане на разходите с характер на възнаграждение трябва да се спазва необходимото балансирано равенство между различните групи от сметки. 

Сумите за възнаграждения, получени като предметни награди или по реда на нормативен акт, се отчитат като разходи за материали, ако са под стойностния праг на същественост и съответно като капиталови разходи, ако са над стойностния праг на същественост.

Представителното или униформеното облекло се включва към разходите за парични възнаграждения, но то може да бъде отчетено и задбалансово, например, като друг актив в употреба.

Предоставените ваучери за храна се отчитат като разходи за възнаграждения на персонала в натура срещу кредитиране на сметки от гр. 50. За порционните пари (левовата равностойност на храната) се съставя допълнителна счетоводна статия, отчитаща това задължение. По аналогичен начин се отчитат и компенсационните суми (наемните цени). По принцип тези стойности не се облагат с данък, както и разходите по пътуването и дневните пари. В случай, че те бъдат изплатени директно, без да се предават на служителя, придобиват характер на външна услуга. Обичайна разлика може да възникне между отчетени и отразени суми при начислени разходи по корективните сметки. Даренията в натура също оказват влияние (например, медикаменти и лекарства).

Не се дължат осигуровки върху стойността на безплатната храна, униформеното и представително облекло, предпазните средства и специалното снаряжение.

Средствата за абонамент и платените разходи за застраховки се третират като предоставени аванси. Получените застрахователни обезщетения обаче не могат да се прихващат с разходваните средства за застраховки.

Получените чужди средства (депозити, гаранции за изпълнение, съдебни гаранции и др.) се отразяват като друго финансиране по раздела за финансовите активи и пасиви.

Финансови и управленски отчети

Информация за дадено предприятие можем да получим от неговите финансови отчети. Финансовото счетоводство представя информация, предназначена за външни лица - акционери, съдружници, заемодатели, доставчици, клиенти, персонал, държавни органи, съдебна система и прокуратура. Но не е достатъчно за оперативното управление на  самото предприятие. Тогава необходимата допълнителна информация се осигурява от управленското счетоводство, което се изготвя само за целите на вътрешните потребители и често информацията е конфиденциална.

Докато финансовото счетоводство се изготвя в съответствие с МСФО, НСФОМСП, закони и подзаконови актове, то информацията, която представя управленското счетоводство не е нормативно регламентирана, тъй като тя е със специфично предназначение и се отнася предимно до отделни явления или процеси. Финансовото счетоводство представя информация за минали събития с общо предназначение,  отчетени в хронологичен ред, като оповестява цялостното финансово и икономическо състояние на предприятието. За целта се работи с определени счетоводни методи, точни данни и паричен измерител. Крайният резултат е представяне на обобщена информация. В управленското счетоводство се използват и методи на други науки - икономика, статистика, финанси. Допустимо е отклонение от точността и може да се прилагат натурални или трудови измерители. Тези детайли в различна степен представят необходимата допълнителна информация, която се ползва от специалисти с различни функции и задачи.