По кратка дефиниция 'правоприемственост' означава прехвърляне на права и задължения. Това поражда конкретни практически последици и преразглеждане на определени въпроси.
По силата на самия факт на правоприемственост възникват основания за прекратяване или изменение на договорни права и задължения. Например, смяната на едно правителство по неконституционен начин може да окаже влияние върху сключени договори и вече направени споразумения. Според международноправната доктрина обаче това влияние не е присъщо.
При обединение на територии или откъсване на части от тях, правата и задълженията по международния договор продължават да съществуват и да са в сила. Международните задължения са непрехвърлими в случаите, когато в договора не е предвидено друго и той се отнася само за определена територия. Съществува още едно изключение и то е приложимо в случаите, когато условията на действие на договорите са несъвместими с целите на същите.
При образуване на автономни единици международните договорни отношения се определят самостоятелно от самите тях. Задължения не се прехвърлят, а само територия. Тогава договорите на предшественика губят силата си в момента на прехвърлянето. Всички останали договори и съглашения остават валидни за тези, които се отделят от предшественика си и образуват напълно нови единици.
При радикални изменения се анулират международните договори и споразумения, които противоречат на новия режим.