Историята помни своите герои. Отчита и факторите, определящи историческото развитие на избрани отрасли в дадена страна.
Понеже не е ефективно всяка държава да заделя труд и капитал за развитието на всички отрасли, ако някоя от тях създаде приемлива технология, за останалите е безсмислено да извървят същия път до откриването.
Историческите факти говорят, че след Освобождението България е задължена по силата на Берлинския договор от 1878 г. да провежда политика на свободна търговия. Вносът от Великобритания, Франция, Италия без такси и мита конкурира слаборазвитата българска индустрия и създава стимули за изграждане на едри предприятия. Българските индустриалци и търговци обаче започват борба срещу привилегиите на чуждестранните вносители. По силата на Берлинския договор, търговските договори, подписани между Турция и Великите сили остават валидни и за Княжество България. По този начин се отнема възможността за налагане на транзитни мита.
През 1890 г. изтичат сроковете на турските капитулационни договори и България придобива правото самостоятелно да сключва търговски договори, митнически спогодби и да провежда самостоятелна митническа политика.
През 1895 г. влиза в сила приетият Закон за насърчаване на местната индустрия, който предоставя привилегии за безмитен внос на машини и суровини, както и освобождаване от преки данъци. България сключва двустранни договори с Австро-Унгария, Франция, Русия, Турция, Сърбия, Италия и провежда политика за високи вносни мита.
През Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна война започват големи промени за страната. Съгласно Ньойския мирен договор от 1919 г. България се задължава да внася стоки от страните-производителки с ниски мита.
Правителството на Стамболийски прави опит за въвеждане на аграрен протекционизъм и защита на земеделските стоки. Аграрната и данъчна реформа поставят държавен монопол върху износа на зърнени храни.
Външната търговия през 1923-39 г. е силно протекционистична. Акцентът е върху двустранна търговия с Германия на клирингови начала / компенсационни сделки.
1930 г. бележи началото на активна държавна намеса в стопанския живот - контрол върху ВТ и кредитите.
След 1944 г. се извършва стокообмен със страните-членки на Съвета за икономическа взаимопомощ.
От 1989 г. България е в продължителен преход на търсене правилното направление за своето социално-икономическо развитие и външнотърговска ориентация.
Il n'est pas permis à tout le monde d'aller à Corinthe...