В реалния живот надеждна защита може да се постигне чрез обединение на всички в едно. На база толерантност. Съотношението между когнитивната и афективната страна на даден критерий ни показва толерантното отношение, което може да бъде търпимост и да се изяви като едно твърде смирено отношение към различията в името на мира. Може да се прояви като милостиво безразличие, да се припознае като морален стоицизъм (фактът, че и другите имат права), да породи откритост в отношенията с преобладаваща когнитивна компонента или да регистрира възторжено одобрение на различията, които се възприемат като културна ипостас на естетическото многообразие.
Проблемите могат да бъдат решени като се започне традиционно от простото към сложното, без да се пилее ценно време. Наличието на информация и владеенето на речта показват професионалния ръст, който е постигнат. Но преди това трябва да се окажем на необходимото място, за да получим тази информация, да попаднем в точния отрязък от време, за да можем да се ползваме от информацията и да работим с нея.
Хората рядко оценяват това, което се прави за тях, дори да е в техен интерес. Те го приемат като даденост. Ако искаме да помогнем на някого, трябва да разберем какво го трогва. Това е единственият начин да го опознаем. Можем и да зададем някои въпроси, но в зависимост от това дали проявяваме искрен интерес или само вежливост към отсрещната страна, съответно ще запомним отговорите или не.
Най-силният синдром се проявява в две положения: по природа сме устроени така, че се чувстваме неудобно пред тези, които са ни направили услуга или пред които имаме задължения. При това обаче сме добре разположени към хора, на които помагаме.
В такива моменти ми се иска да захвърля условностите и да кажа, че това няма значение. Защото, за да имаме отношения, ние не търсим онова, което ни разделя, а това, което ни събира.