Когато нещо ново навлезе в живота ни, трябва да го приемем спокойно и да му отделим нужното внимание. Защото малко време ще е ново. Много от нас желаят просто да го съгласуват със старото. Но миналото стои като бариера на пътя на бъдещето. Фокусирани върху миналото, ние не можем да създадем нещо значимо и в резултат получаваме само една жалка имитация. В нея липсва творчество.
На новото често не му разрешават да бъде наистина ново, а го принуждават да се нагажда към старото. Но старите неща се ремонтират. Рано или късно всяко нещо започва да се нуждае от актуализация.
Така, както религиите са склонни да се фокусират върху външните форми, забравяйки за идеите, залегнали в тях, по същия начин старите неща влияят върху нас. Резултатът е сляпа игра на действия и ритуали, лишени от съдържание, съществувало някога. Не трябва да пренебрегваме ритуалите, но да възвърнем изгубения им смисъл. Спомнете си как сме губили нещо ново, за да запазим старото, само защото то съществува! Как сме се смирявали, в името на утвърдените неща толкова много пъти, само защото те са някаква традиция или даденост, макар от тях да е останала само една обвивка...