Различни условия определят полезността на годишния финансов отчет. Тази информация е предимно аналитична, а всеки един потребител има специфични възможности за разбираемост. Затова съществуват счетоводни правила, според които несъществената информация се обединява, а се спазва изискването за същественост по определени позиции на съставните части на отчета.
Особено важна е уместността, която спомага за оценяване на събитията преди вземане на икономически решения. Съществеността е възможност за нейното представяне, непредставяне или неправилно представяне, което оказва пряко влияние върху качеството на вземаните решения. Но винаги може да се направи корекция на предишни оценки, които са реагирали при неблагоприятни или смущаващи ситуации. Не се допускат съществени грешки или пристрастност при представяне на отчетната информация, защото не трябва да изпадат в заблуда потребителите - нещо, което би се отразило негативно при взаимодействие с насрещното предприятие, а да се поясни в достатъчно широка степен възникналото сведение в приготвеното за целта приложение. Предвид това обаче съществува едно ограничение: дадена информация може да изгуби част от своята уместност, ако не бъде своевременно оповестена. Необходимо е да има равновесие между навременното отчитане и представянето на надеждна информация, въпреки че приложената постановка между ползата от дадената информация и сумата на разходите по нейното осигуряване е въпрос по-скоро на преценка, като предимството е разходите да не надвишават ползата. По този начин потребителите сами определят тенденциите във финансовото състояние на предприятието и неговата ефективност. Принципно еднаквото съдържание на съставните части на отчета предполага сравнимост на данните с предходни отчетни периоди на различни предприятия с цел оценка на промените в тях.
Потребителите имат възможност да се информират за прилаганата счетоводна политика, промените в нея и влиянието на тези промени.
В практиката балансирането или компенсирането на различни качествени характеристики е чест подход, чийто краен резултат е да се получи подходящо равновесие между тях, но по такъв начин, че да представят вярно и честно действителното състояние на предприятието.
Текущото счетоводно отчитане провокира някои основни параметри като изходни позиции и в аспекта на третираните проблеми разглежда този етап, свързан с провеждането на необходимите инвентаризации и заключителни операции по последващото оценяване.
Отклоненията от писаната счетоводна политика са допустими преди началото на даден отчетен период и при предвидена възможност за избор.