Всяко решение подлага нещата на преоценка и е необходимо да се определят бъдещите действия, ясно и хладнокръвно да се преосмислят перспективите и възможните варианти. Обикновено проектите са структурирани по начин, който гарантира подкрепа за тях и затова те няма да имат стойност, ако не бъдат завършени. Новите инициативи са по-скоро успешни, а нагласата за предприетите действия е по-неясна - информацията може да бъде интерпретирана по различен начин.
Всеки следва определен тип поведение, ако то се одобрява от околните, но ако бива наказван за това, го прекратява. Ако нещо съответства на убежденията ни, трябва да виждаме и някакви потвърждения на своите предпочитания.
След като сме се ангажирали с проекта, вътрешната потребност от самозащита се старае да докаже, че той ще бъде успешен. Този ефект на самозащита разглежда позитивно възможностите, когато реално е била понесена загуба преди това, но тези, които са имали успешни проекти, съвсем не са готови, защото не изпитват потребност да се защитават за свои предишни грешки. Затова, когато някой се идентифицира с даден проект, той е напълно принуден да защитава рисковите действия. Дори би могъл да получи подкрепа от независими обвързани среди.
Понякога, когато разумната точка за оттегляне е пропусната, се счита за нормално да се продължава напред. Решения винаги съществуват. Стартирането на проект изисква голям ентусиазъм, усилия и страст. Важно е да се отчита правилно началото на ескалацията...