Финансовите инструменти (ценни книжа, деривативи, капиталови инструменти) се оценяват по справедлива стойност или по цена на придобиване.
Справедливата стойност може да се определи от ценовата котировка на един активен пазар, т. е. търси се цена от спреда "купува-продава". Разходите по сделката не се включват в тази стойност. Разрешено е да се ползва цена "купува" за позиции от активи и цена "продава" по отношение на пасивите.
При липса на активен пазар се прилагат техники за оценяване на база пазарен подход, приходен подход и подход на разходите. Избира се фактор, с който участниците на пазара се съобразяват - контролна премия или отбив от цената, например. Най-често се използва приходният подход, следван от пазарния.
Когато справедливата стойност не може да бъде определена, финансовите инструменти се отчитат по цена на придобиване.
Всичко това подлежи на оповестяване за всяка една категория финансови активи или пасиви, както следва:
1) котирани цени на активен пазар
2) различни входящи данни
3) ненаблюдаеми входящи данни
В първия случай приемаме за справедлива стойност котираните цени на акции на Българската фондова борса. На второ ниво справедливата стойност се определя от лицензиран оценител, който ползва лихвени проценти и криви на доходност. Ненаблюдаеми входящи данни ползва лицензиран оценител на трето ниво, който определя справедливата стойност на база прогнозни парични потоци.