Човекът е емоционално същество. Влияе се от чувства, настроения, афекти... Волевите психологически процеси са свързани с дейността му, посоката на развитие, определените цели. Трудностите са винаги в началото и това може да е причина той да се откаже от намеренията си.
Например, паниката е причина за финансови кризи, дефолти и крахове на много банки. Но покрай негативните психологически състояния има и доста позитивни - сплотеността на екипа, благоприятният климат в организацията. Вътрешните индивидуални състояния като интерес, мотивация, стрес също намират своето място и определят неповторимостта на човешкия индивид.
Някои личностни качества подлежат на съзнателна корекция, докато други закономерно се променят. Човешкото съзнание е висша форма на психическото отражение на действителността. Всеки индивид определя своите цели и в съответствие с тях променя себе си и обкръжаващата го среда. Понякога той не осъзнава своите дълбоки мотиви, а също и причините за постъпките си.
Затова най-добре е действията да бъдат обяснени чрез потребностите...
Хората често напълно съзнателно правят планове за бъдещето. Първоначалните мотиви се формират в несъзнателната част на човешката психика. Когато съзнателните и несъзнателните цели съвпадат, тогава човек е обречен на успех,
а когато те си противоречат, на по-късен етап се поражда вътрешен конфликт. Несъзнателните компоненти на психиката са различните усещания, възприятия, памет, мисли... Ако мислим продължително време и изведнъж се породи интересна идея, то това се дължи на интуицията, която има несъзнателен характер.
Човешкото подсъзнание може да реагира и на много слаби и кратки дразнители, които не се възприемат от съзнанието. Например, добре познато е чувството за глад, дължащо се на рецепторите, чиято чувствителност е отговорна за съдържанието на глюкоза в кръвта.
Разликата между усещане и възприятие може да се илюстрира с притчата за тримата слепци, които описали слона по различен начин, тъй като единият от тях съдел по опашката му, другият - по ухото, а последният - по неговия крайник. Така те получили различни усещания за един и същ обект и никой от тях не бил в състояние да даде цялостно възприятие за него.
В самия процес на възприятие се формират образи, които ангажират вниманието, паметта, мислите. По своята същност образът е субективна форма на наблюдавания обект. Обаче мисленото създаване на образи, отсъстващи в момента, е представа, която е различна от възприятието. Образът, който може да породи едно и също куче, например, ще е различен за случайния минувач, собственикът на кучето и за този, който е бил ухапан от куче.
Ето защо възприятията се различават с известна доза емоционалност.
Възприемането на информацията е важна част, която изисква съсредоточаване на съзнанието. Пример за интелектуален вид внимание е това на борсовия посредник, който незабавно взема решение кога да купува или продава акции в съответствие с измененията в техния курс. Друг вид внимание е двигателното, характерно за хора, изпълняващи точни движения в отговорни ситуации - музиканти, спортисти, хирурзи.
Някои обекти сами привличат внимание към себе си, а за съсредоточаване върху други се изисква определено усилие. Едновременното възприятие на няколко обекта или едновременното изпълнение на няколко действия пък изисква разпределение на вниманието. На съвременните предприемачи доста често им се налага да подражават на римския управник Юлий Цезар, който имал умението да прави едновременно няколко неща: да чете, да слуша, да се разпорежда...
Вниманието може да се усили, когато целта се обуславя от биологически значима мотивация - глад, жажда, полов инстинкт. В такъв случай мотивацията, която усилва вниманието, придобива и социален характер.
Паметта e друга форма на психическото отражение на действителността - съхранява и възпроизвежда миналия опит. Един счетоводител трябва да има добре изразена словесно-логическа памет, а предприемачът тябва да запомня огромно количество информация. Затова в помощ на паметта идват различните асоциации.
В хода на практиката се проверява правилността на мисловния процес, който е неразривно свързан с речта. Той се проявява преди всичко при проблемна ситуация и то на по-късен етап, когато липсва готов отговор за момента.
Образното мислене, така присъщо за художниците, дизайнерите, архитектите, се дължи на паметта или свойството да възпроизвеждат събития чрез въображението.
У предприемачите се среща абстрактно-логическото мислене. То им помага да изчислят, например, колко ще спечелят от дадена сделка.
В основата на мотивацията лежат нереализираните потребности. Но по-важно е каква програма е заложена в съзнанието и по какъв точно скрипт ще се изпълни тя.
Никой не планира да се провали. В същото време крахът е нормален компонент на бизнеса. В такава ситуация победителят ще признае, че е сгрешил, ще си вземе бележка и няма да повтаря грешката си отново, а неудачникът ще намира постоянно извинителни причини, които ще му попречат да достигне върха.
И точно тук на помощ идва волята. Волевият акт не се проявява мигновено, а след някакъв период от време, необходим за човешкото съзнание да възпроизведе определени събития. Волята е свързана с емоцията и преживяванията носят своите обективни и субективни страни в емоционалните процеси. Докато те са свързани с потребностите, то чувствата имат съвсем предметен характер.
Дейността на всеки един човек се задвижва от различни мотиви и цели. Първите подбуждат определено поведение, а вторите представят бъдещия резултат. Мотивите на предприемача могат да се разпознаят по това какви усилия полага той, а целите му се разбират по постъпките...
Всеки е уникален по свой собствен начин. Личността му обединява всички характеристики в единна структура, която го отличава от останалите. Понятието "личност" е близко по смисъл до понятията "лице" и рус. "личина" (маска) и се отнася по-скоро към външните прояви на психиката. Латинската дума "персона" обозначава маска, която си поставяли актьорите в античните спектакли. По такъв начин понятието "личност" отразява външен социален образ, възприеман от човек, играещ определени жизнени роли. Покрай този термин близки значения имат понятията "индивид" и "субект". Човек може да премине от една форма на развитие на личността към друга, без да изгуби предишната си, т.е. като субект във връзка с формиране на съзнанието и речта, той не престава да бъде индивид и може да се разглежда и като индивид, и като субект (индивид > субект >> личност).
Личностните качества способстват за успехи в бизнеса. Предприемачите са хора със силно изразена потребност от самореализация. Амбициозността им съдейства още отначало да преодоляват възникващите прегради по пътя към успеха. Настойчивостта, която проявяват, ги заставя едва ли не да живеят само с мисълта за своята дейност. На тях им харесва да работят повече - самият трудов процес им доставя огромно удоволствие. Устойчивостта им да не падат духом при неблагоприятни обстоятелства и умението да извличат позитивния опит от това им помага да се справят с неудачите. Те винаги трябва да намират оптималния баланс между две крайности. Например, пунктуалността е добра за счетоводителя, но в динамични условия гъвкавостта е по-важна от постоянството. Бизнесът е рискова дейност, но винаги е по-добре човек да се осмели да опита нещо, без значение, че може да сбърка, отколкото да се страхува и нищо да не предприема.