Как да възприемаме действителността

Отличните навици и знанията не костват усилията ни, ако не сме в състояние да видим общата картина. Трябва да изберем посоката, нишата, в която ще се развиваме и да определим действията си в перспектива. 

В живота ни често настъпват неочаквани събития. Например, ако случайно ни попадне карта на заровено съкровище как бихме постъпили с нея, след като не е наша. Някои машинално ще я вземат със себе си, а други ще я прекопират и ще върнат истинската на мястото, трети - ще я запомнят...

Повечето хора притежават качеството 'съвест'. При някои се срещат остатъци от нея, при други тя липсва. Подводният камък в случая е, че никой не е в състояние предварително да оцени адекватно собствения резултат, дори при безупречно начало.

Някои разочарования идват от получената некачествена информация и ги отчитаме като загуба на време и средства. Затова най-добър вариант е да предлагаме част от нещо качествено безплатно. Например, след създаването си един софтуер преминава през бета тестиране. Разработчикът събира мнения от потребителите и подобрява програмата, която може да се измени до неузнаваемост, в сравнение с пробната версия. Важно е да запомним, че идеал се достига с всеки нов опит. Отначало човек трябва да излезе от минуса, да преодолее прехода към нулата и да се концентрира върху достигането на плюса.

Хората са свикнали да видят, преди да повярват и да пипнат, за да усетят. Според тях, ако нещо не може да се види и усети, то значи не съществува (подсъзнанието го игнорира). Позната критична ситуация. 
В такъв случай е по-добре да се позовем на моментите... те са като дизайна. Най-добрият е акуратният и по възможност минималистичен. Загатва по вълнуващ начин основния въпрос, като дава възможност да открием отговор или решение на проблема в подходящ изискан контент.